|
|
NEW: Contemporary Gay Art Gallery
View and purchase homoerotic art from contemporary gay artists.
In this collection, the male body and gay sex are brought to life by artists continuing the homoerotic tradition. The World History of Male Love is pleased to announce the grand opening of the gallery. |
|
|
|
|
|
Гей история = Човешка история
Кратко въведение и преглед на основните теми в сайта
Историята се пише от победителите. Те избират какво да бъде запомнено и какво да бъде прикрито. Така е станало и с мъжкия еротизъм. Ако човек погледне в учебник по история, ще остане с впечатлението, че нито едно общество не е почитало любовта между мъже, че нито един художник, поет или папа, не е споделял леглото и сърцето си с друг мъж. Доказателствата за наличието на еднополова любов са били или незабелязано потулвани (както е случаят с Древна Гърция и Рим, или моментално унищожавани, както все още се случва с новооткритите образци от изкуството на инките и маите. Резултатът от това отношение е безсмислената поляризация на обществото и страданието на онези, които се влюбват в хора от същия пол.
Ако се освободят от цензура, обаче, историческите архиви разкриват друга реалност - инстинктът на мъжката любов е вечен, непрекъснат и неизменен. Единствено нагласата на обществото към него се мени. Всички култури са познавали мъжката любов и са се опитвали да я регулират, обвързвайки я с определени ритуали и норми. И само няколко са опитали - без успех - да я заличат.
По правило, мъжката любов е била част от социалния и религиозния строй. От градовете-държави на древна Гърция, през Рим (и неговите императори, като например Траян и Хадриан), до сибирските шамани и американските лечители с "двойнствен дух", от африканските племена до китайските императори и мислители, хората по целия свят са разбирали и толерирали мъжката страст към красотата на други мъже. Приемали са, че независимо дали е женен или не, мъжът се влюбва в мъже или юноши, мечтае за тях, пише за тях, бие се заради тях и ги води в леглото си.
В Древна Гърция любовта между мъже се била почти аналогична на хетеросексуалния брак по онова време. Била възприемана като също толкова важна за живота на личността, и била превърната в част от митологията. Тя се явявала една от основите на културна традиция, довела преди 2500 години до зараждането на демокрацията, театъра, философията, математиката, историята и пр. Смятало се, че мъжката любов създава у юношата добродетели, като мъжество и смелост. По време на война, воините често се биели рамо до рамо с любовниците си, както било в прочутия Свещен отряд на Тива, а по-късно и при Александър и неговия любим Хефестион. По този начин те превзели целия известен тогава свят. Елада, естествено, не била утопия - проституция и изнасилвания, често в условията на робство, станали нещо обичайно.
В Япония начинаещите самураи се обвързвали с по-стари воини, за да се научат на изкуствата на войната и любовта. Дори шогунът, освен наложниците си, имал и любими младежи. Любовта между самураи, наричана "наншоку", била документирана от писатели и художници на комикси "шунга", които обезсмъртили "шу-до" или Пътят на Младите. Те също описали и трудния живот на т.нар. "тобико" - млади кабуки актьори, които денем трябвало да изнасят представления, а вечер удовлетворявали посетителите.
В ислямските страни, известни арабски и ирански поети, като Хафиз и-Ширази и Абу Нууас възхвалявали и проклинали очарованието на момчетата, които понякога опивали с вино и съблазнявали). Суфистките свещеници от Индия до Турция търсели пътя към Аллах, взирайки се в красотата на безбради момчета. Разказвачите на приказки вписали еднополовата любов в приказките от "Хиляда и една нощ". Творци като Риза и-Аббаси удивлявали царе и принцове с майсторски изработените си Персийски миниатюри калиграфии. Молли и цензори роптаели срещу мъжката любов, но мъже от всички области на живота, от халифи до носачи, й се наслаждавали и вярвали, че ще бъдат обградени от "неостаряващи младежи, красиви като перли", щом идели в рая.
В Северна Америка и Сибир, шаманските традиции още от каменната ера признавали особените спиритически способности на мъже и жени с "двойнствен дух", спомена за които се пазят и до днес.
|
|
|
|
В предмодерна Европа, мъжката любов оцелявала тайно. Ставала видима единствено когато любовниците имали нещастието да бъдат заловени, или когато била загатвана от творци с достатъчно смелост да пренебрегнат правилата. Множество писатели, музиканти, художници и поети изобразявали мъжката любов, но винаги закодирано. Микеланджело, например, украсил Сикстинската капела с жизнена мъжка голота; Шекспир възпял любимото си момче в своите сонети; поетът Блейк възнегодувал срещу свещениците, "овързващи в тръни мойте наслади и желания". Списъкът от просветители, творци, държавници, църковни водачи, рицари и обикновени хора, които са изпитали повика на мъжката любов - сама по себе си или наред с любовта към жените - е безкраен.
Голямата лъжа, че еднополовата любов е "противоестествена," една "висяща" от гледна точка на биологията и на историята измислица, изцяло се крепи и оцелява благодарение на цензурата. Ние, авторите на проекта Андрофил, издирвайки и събирайки творби от областта на гей науките, целим да премахнем тази цензура, като представим ролята на гей любовта в човешката култура и душевност - с нейните успехи, падения и противоречия. Надяваме се събраните тук проза и поезия, религия и митология, изкуство, философия и история, да помогнат в по-задълбоченото разбиране за мястото на мъжката любов в човешката природа. С оглед на настоящия момент (зимата на 2004 г.), това може да осветли и въпроса относно еднополовите бракове - традиция документирана по целия свят от хиляди години, и най-вече в Северна Америка, където била практикувана и почитана от повечето местни племена.
Събраните тук документи са следите на Гей Музата, която е вдъхновявала мъже и жени от всички континенти от зората на времето до днес. Тези следи са доказателство, че мъжката любов е неунищожима. Където е била забранена, тя е възтържествувала над убиването с камъни, над изгарянето жив, над лоботомиите, над училищната хомофобия, над бесилката и тъмницата. Където е била приета, открито е разцъфтявала в едни от най-високите постижения на човешката мисъл. |